Понякога се случва да се изтъкне като “довод” това, че някой (вкл. Гесер Курултаев) са го баннали от “много форуми”, следователно той не е прав. Логиката е следната:

Ти казваш, че 2 + 2 = 4.
Но си баннат от много форуми.
_____________________________
Следователно: 2 + 2 не може да е 4.

Въвеждам “Argumentum ad moderatorum” като частен случай на “Argumentum ad numerum” (или, което е същото, “Argumentum ad populum”). Същността на тези логически грешки се изразява в схващането “Щом като много хора/щом като всички вярват или мислят така, значи е така.” Частният случай - Argumentum ad moderatorum е още по-фрапантен, защото там се изхожда от предпоставката, че щом няколко модератора (сред които има и хора без образование и дори малолетни, непълнолетни и всякакви) са решили (без значение по какви причини и обстоятелства), че не искат да пишеш във форумите им, значи че си задължително-погрешен и/или лош и пр.

 Забележете алтайските сходства-аналогии:

1. Японски

КАМИ

2.  Пракорейски - Пекче:

КА

3. Пракорейски - Силла:

Кан

Хан

4. Пракорейски - Когурьо:

Ка

Кай

Кайсе

5. Тюрко-монголски

Каган

6.  Манджурски

Хан

===

 Други:

Пракорейски-Сила:

Късъ-кан = Крал

Корейски

Хана = Едно

В зависимост от диалекта в България думата се изговаря по два основни начина дадени в заглавието. Независимо, обаче, от конкретната й фонетика, лесно открих, че прозлиза от кипчакски/къпчакски език (което я прави вероятно наследство от куманите или възникналите на тяхна база-татари или някой народ като печенегите, за които се предполага от някои автори, че са били кипчако-говорящи).
“Сегиз-тогиз” се употребява, когато искаме да каже “от време на време” или нещо от този сорт. Някои хора, например, влагат смисъла “горе-долу” или “непостоянно”, “нередовно” и пр. Етимологически СЕГИЗ = 8, а ТУГИЗ = 9; “Осем-девет”, това казваме и това би разбрал някой кипчако-говорящ като например казански татарин на чийто език “8-9” е “СИГЬЕЗ-ТУГЪЗ”(“sigez-tuğız”) и всички останали говорещи на подобни езици като балкарци, казахи, башкири, каракалпаци и др.
Думата не е турцизъм (на турски се произнася “СЕКИЗ-ДОКУЗ”), нито наследство от прабългарите (новопрабългарски, чувашки : “САГЪР-ТЪГЪР”).

Произведението
Етимология на “Сигиз-тугиз”(”Сегиз-тогиз”) създадено от
Гесер Курултаев (Георги Иванов Русев)) ползва
Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.

Базирано на следната творба:
pmgmontana.com

Извадки от споровете ми с привърженици на тезата, че от една топка може да се направят 2 други, напълно еднакви с нея, както доказали Банах и Тарски, мислейки си, че нещата са безкрайни:

1. Аааааааааааа, значи с реални топки не ставало! Ами и аз това си мисля, то ако ставаше така, щеше да става и с луканката. Вземаш една луканка, нярязваш я и после от нея слепваш 2 нови, идентични на нея луканки…И no more hungry. Да, ама не става, защото нещата са крайни.

Запознат съм с постулата, че в една линия, примерно, имало безкрайно много точки, защото “точката била безкрайно малка”, но на такива неща за “безрайната делимост на нещата в дълбочина” не вярвам, особено след като физици, а и философи казват, че на едно ниво няма материя, а почва само енергия. Знам, че точката не е материален обект, но я смятам за нещо атомарно и крайно.

Да си жива и здрава, че ми обясни, че не става дума за истински, а само за идеално-въображаеми геометрически топки, че бях взел сериозно да се замислям как да направим номера и с луканката, щото и тя се състои от “безкрайно много точки”

2. И така…Накрая може да се окаже, че е като с топките на Банах и Тарски - на теория става, щото приели, че имало безкрайно частици (де да имаше от една топка не две, а МИЛИОНИ топки можеше да се направят!), ама на практика - ядец!…

3. Ваня, мерси, но искаше ми се и да разбера дали ти не си на същото мнение като мене, че нищо не е делимо до безкрайност, че Атомизмът в класическият му смисъл е правилен и, точно затова, от една топка не може да се получат две нови еднакви, поради което и от една луканка или лютеница също не могат да се получат две еднакви. Ако нещата бяха делими до безкрайност и съдържаха в себе си безкрайно-много точки то не една, а още безброй много индентични топки биха могли да се направят от една-единствена. Да, ама не става, защото в един момент стигаме до енергия, а не до материални, безкрайно много точки…
Иначе то Лилито сладко било, а аз да не знам…така и можеше да си умра непросветен. А той Ленин си го е казал : “Да се учим, да се учим и пак да се учим!”…

…

Движение-Покой.

Покоят е относителен, част от движението е.

Бяло-Черно.

Бялото е всички цветове заедно отразени, а черното е нито един от тях, липса на отражение, тъмнина.

Всичко-Нищо.

Всичкото е съвкупността от наличните неща без изключение. А нищото просто не е, то е неналичност, нула.

Досега са правени много опити за разгадаване на значението на думата “БЪЛГАРИН” (БЪЛГАР, БУЛГАР, БАЛКАР и пр. варианти), но те не са се увенчавали с успех. Главните причини са, че или е тълкувана през не-алтайски езици и/или е разчленявана неправилно на “БЪЛГ” и “АР”, а не на “БЪЛ” и “ГАР”.

Изхождайки от презумпцията, че прабългарите са говорили на език, сходен с днешния чувашки (Р-Л език), успях да изведа следното значение, което смятам за напълно естествено и реално.

Първата сричка е “БЪЛ”. Имаме варианти “БУЛ”, “БАЛ”, “БОЛ” Изхождайки от това, че първоначалното звучене е било “БАЛГАР”, а след това е потъмняло в “БЪЛГАР”, извеждам БАЛ (с по-късната му форма БЪЛ-) от ОБЩОТЮРКСКОТО “БАШ” = “ГЛАВА, ГЛАВЕН, ГЛАВАТАР, ВОДАЧ, ВОДЕЩ”. Това потъмняване се отбелязва зза татарския, башкирския и, което ни интересува най-много - древно-чувашкия.

Ето какво пише по темата Н.З. Гаджиева:
“В татарском, башкирском и древнечувашском языках произошел переход /a/ в первых слогах многих слов в лабиализованное, отодвинутое назад /å/, ср. *кара ‘черный’, др.-тюрк., казах. кара, но тат. кåра; *åт ‘лошадь’, др.-тюрк., тур., азерб., казах. ат, но тат., башк. åт и т.д. Произошел также переход /a/ в лабиализованное /o/, типичный для узбекского языка, ср. *баш ‘голова’, узб. бош.”
ИЗВОР:
http://www.philology.ru/linguistics4/gadzhiyeva-90.htm

В З-Ш тюркските езици освен “БАШ” имаме и варианти с: “БАС”, “ПАШ” или узбекското “БОШ” (това също се обяснява малко по-горе и дава прекрасен пример за преходите на “А” в “Ъ” (българ) или “О” (болгар) и пр.)

Какво още имам за доказателство освен днешните родствени форми :

-Баш
-Бас
-Бош
-Паш
-Пуш
?

Естествено това е ПРАТЮРКСКАТА ФОРМА НА ДУМАТА - “БАЛ” / “БАЛЧ”. В реконструираният древнотюркски език доста от думите са си във варианта Р-Л, което показва, че наистина БУЛГАРСКАТА ГРУПА (хазарски, прабългарски и чувашки) се е отделила според данните на историята и глосохронологията от останалото тюркско население и по този начин е запазила тази си характеристика, докато другите езици са се развили (променили) до З-Ш:

ИМАМЕ ПОДОБНЕ ПРИМЕР С

1. “ШАРАН”, което стои доста по-близко до пратюркската форма “САРЮГАН”, отколкото общотюркското днешно “САЗАН”.

2. “ЧОЛ” (чувашки - “КАМЪК”), което се противопоставя на останалите общотюркски - ТАШ, ТЪШ, ДАШ, ТАС, ТОШ, но се доближава до ПРАТЮРКСКОТО “ДИЪЛ” и праалтайското “ТЬОЛИ”.

3. “ХЪР” (момиче) - “КЪЗ”

Освен доказателството, че като Р-Л език прабългарският е запазил за “Главен, глава, водещ и пр.” Л-формата “БАЛ” (”БЪЛ”) , която си съответства на пратюркското “БАЛ-/ БАЛЧ-”, ще приведем и още по-широки - АЛТАЙСКИ РОДСТВЕНИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

1. Корейското “МЪРИ” (”МОРИ”, “БОРИ”, “БЪРИ”). Знае се, че в корейския “Р” и “Л”, често са преходими (графично се изобразяват с една и съща буква дори), както е и известно, че често “М” прехожда в “Б”. Например при названието на БАЛКАРЦИТЕ - “МАЛКАР/МАЪЛКАР”. Ето защо имаме реално съответствие между прабългарското ГЛАВНО/ГЛАВА - БЪЛ/БАЛ/БОЛ/БУЛ с корейското МОРИ/МЪРИ/БОРИ/БЪРИ.
2. Предполагаема древно-японска форма за ГЛАВА - “МУСИ” , “ПУСИ”.
2. Праалтайската форма - “МЪЛ-ЧУ”, от която следва пратюркската БАЛ-/БАЛЧ- и по-сетнешните БАШ, БОШ, БАС, ПАШ и, както виждам прабългарската БАЛ-/БЪЛ- /БУЛ-/БОЛ-/МАЛ-

______

ВТОРАТА СРИЧКА - “ГАР” се явява в разновидност “КАР” (при “БАЛКАР”, “МАЛКАР”), а според някои и като ГУР в “Оногур”, “Утигур”, “Кутригур”.

Това “ГАР” означава според някои “КЛАН”, “РОД”, “НАРОД”, “ХОРА”, “МАСА” и пр.

Нека да намеря сходните, родствени форми из тюркските и алтайските езици:

1. Имаме аналог с ДЖУН-ГАР. “ГАР” буквално на монголски значи “РЪКА”, но под това се е разбирало военно-административно - НАРОД, ВОЙСКА
На тюркски имаме формите:

-КАР
-КАРА
-ГАРИ
-ХЪР

2. Имаме си и близки думи със значение на ПЛЕМЕ, РОД:

а/ Съответствието по закона Р-Л : З-Ш
на общотюркското ОГУЗ, ГУЗ, ГЪЗ, КЪЗ - обозначаващо даден народ - например КЪР-ГЪЗ (киргиз), т.е. ГАР=ГАЗ;ГЪЗ,ГУЗ.
б/ На старояпонски имаме думата У-КАРА с вариант УГАРА, което значи КЛАН, СЕМЕЙСТВО и се сближава по смисъл и звучене с прабългарското “ГАР”. На съвренен японски имаме сходната дума “КУРАН”.
в/ На пракорейски РОД, КЛАН е “УР”, а РОДНИНИ е “КЙЪРЪЙ”, на среднокорейски - “КЙЪРЕ”

3. Имаме и близки думи със значение СЕМЕЙСТВО, СБОР, СЪБРАНИЕ (на хора):

а/ Праалтайска форма “КАЛА”
б/ Тунгусо-манджурска - “КАЛ-”
в/ Японска - “КАРА”
г/ Тюркското (Башкирско) “КОР”, което значи политическо събрание на хора.

4. Имаме подобие и с ЧОВЕК, НАРОД:

ЕРЕН - пратюркски
ХАРАН - прамонголски

5. Някои лингвисти извеждат името КОРЕЯ ( идващо от едно от древните кралства - КОГУРЬО) от алтайски езици, при които КОР, ХОР, значи ХОРА.

6. Гурун или Гурен (в манджурски и монголски) означава ДЪРЖАВА и влиза в наименованието на държави като Монголската Империя и Манджурската Цин-династия ( Монголын Эзент Гурен; Айсин Гурун)

От всичко това се стига до заключението, че “ГАР” значи нещо от типа на КЛАН, РОД, НАРОД, ОБЕДИНЕНИЕ ОТ ХОРА, в най-общ смисъл, което е обозначавало нацията в онези времена, изговаряна с този соционим.
Според различни историци прабългарите са заемали водещи позиции в различни държавни обединения или са правели опити да заемат такива. Ето защо можем да сме сигурни, че:

“БЪЛ-ГАР”, означава “ГЛАВЕН НАРОД”.
* * *

25.11.2006 (17 ч. 54 м.)

Произведението произведение ползва условията на Криейтив Комънс лиценз.