Аз и моята надежда.

Една надежда в мен се мята
На смъртно ложе тя лежи.
Отправил поглед в необята,
Ранен стоя аз от лъжи.

Очаква тя да се съвземе,
Но няма капчица-сълза,
Която тежкото й бреме,
Да снеме в утринна роса.

И няма някой да превърже
Отворената рана в мен.
Душата ми решително д върже
Със истината някой ден.

И тъй със моята надежда
Се борим бавно, час по час,
Щастие не ни поглежда,
Но вярата крепи ни нас.

Търся пламък отнет,
Търся нежен пожар.
Търся огън невзет
като палеща жар!

Търся смисълът слеп
На такава любов;
Невъзможен, нелеп
Нечовешки суров!

Невъзможна,една
Непризната,сама
Нереална и сляпа
Без идея излята

Най-проклета, жестока
И понякога смешна.
Най-човешка, дълбока
И отчайващо грешна!

—

Сега мълча, но те обичам!
С мълчание в Любов горя…
Без думички сърце обича,
А аз не мога да го спра.

Аз искам ВИНАГИ да имам
Красива, нежна и добра
Магическа, вълшебна дума,
С която аз да те даря!

Но нямам…само тишината
Е моя спътница в нощта
И аз мълча, но в тъмнината
Ти казвам хиляди неща.

—

Кога една Любов угасва,
Дори в пожар тя да гори?
Кога едно Сърце залязва
И спира, сякаш, да тупти?

Кога една Мечта красива
Умира в пепел от искри?
Кога един Герой загива
След хиляди дела добри?

Кога един Човек престава
Да вярва, че си “само Ти”?
Кога една Звезда голяма
Загасва даже да блести?

Кога? Когато тъмнината,
Студът и хладното лице
Прекършат силно светлината
И топлото, добро Сърце.

Тогаз и Слънцето угасва
И всичко спира да искри.
И виждаш - е било напрзно,
А болката сега цари!

И болката е туй което
Казва как, кога да спрем.
Гледайки с сълзи в небето
на друга да се отдадем.

За да може пак, отново
Да получим Светлина,
Щастие, реално, НОВО
И да има Доброта.

—

В съня ми често ме докосваш,
В съня ми чудото си ти.
В съня ми все ме омагьосваш,
В съня ми хубостта блести.

Блести, струи от теб тъй нежно
Лазурен тих, сърдечен блян
И много доброта безбрежна-
Същински топъл океан.

Понякога сме само двама
И виждам твоите очи,
Макар във сън, в една “измама”
Потапят ме те във мечти.

Когато някак се докоснем
Вселената за мен си ти!
И искам вечно омагьосан
Да спя така за вечни дни.

Уви…и сънищата свършват
От шум проклет или сами
И тук, отново се завръщат
Самотност, сивост и мъгли.

И чакам в нощите безбройни
Ликът ти мил да се яви,
Но той не идва, мило мое,
Сърце по теб ще изгори.

—
Заменям купища огньове за малко топлина.
Замяням зими аз сурови за леден къс вода.
Заменям бурни, топли страсти за думичка една.
Заменям цял един живот-богат за капка в любовта.

В замяната не ще да има никаква лъжа,
Във нея няма да намериш къс от глупостта.
Замяната ми дава нещо малко, но добро!
Защото то е твое, нежно, скъпо и едно.

Дай ми част от своя мрак
Дай ми малко скръб.
Дай ми да не видя пак
Утрото друг път.

Дай ми твоята тъма
Дай ми и забрава.
Дай ми ласката добра -
Утре да ме няма!

Беше ме тъй страх от теб
Исках да те няма.
Бягах аз от страх обвзет,
Ти стоеше няма.

Мислех си, че ти си лоша
Но си ти спасение!
Молех се до късна доба
Да не си видение!

А сега те искам, мила,
Спейки и на път!
Моля те ела, щастлива,
Давам ти се, Смърт!

Името ти е зловещо,
Но няма значение.
Щом те искам аз горещо-
Смърт, ти си спасение!

—

За мен изгря като звездица
На моя мрачен небосклон,
Сега си моята Зорница!
Забравил вече болка,стон,

Поглеждам само в светлината,
Която пръскаш ти навред
И пълен само с добрината
Вървя си все напред,напред!

Не искам в твоята душица
Да има болка и тъга!
Не трябва,моя волна птицо,
Да си с прекършени крила!

Та ти си малко,земно чудо
Дошло във този грешен свят,
Какъв е “ТОЙ”,щом може с друга
Да се почувства пак “богат”?!

Без тебе пак е туй,което беше-
Последният нещастник клет,
Преди да те загуби беше,
Наистина щастлив за век!

Не трябва,вярвай,да получи
От тебе ни една сълза,
Живей и грей,недей да плачеш
За мен ти си Една съдба!

—

За мен изгря като звездица
На моя мрачен небосклон,
Сега си моята Зорница!
Забравил вече болка, стон,

Поглеждам само в светлината,
Която пръскаш ти навред
И пълен само с добрината
Вървя си все напред, напред!

Не искам в твоята душица
Да има болка и тъга!
Не трябва, моя волна птицо,
Да си с прекършени крила!

Та ти си малко, земно чудо
Дошло във този грешен свят,
Какъв е “ТОЙ”, щом може с друга
Да се почувства пак “богат” ?!

Без тебе пак е туй, което беше-
Последният нещастник клет,
Преди да те загуби беше,
Наистина щастлив за век!

Не трябва, вярвай, да получи
От тебе ни една сълза,
Живей и грей, недей да плачеш
За мен ти си Една съдба!

—

Безбрежна, нежна, необятна;
Красива, вярна и добра;
Жестока, лека, еднократна
И звяр, и цвете, и вода.

Лъчиста, бурна, непризната;
Враждебна, сива и една,
Измислена, фалшива, знатна-
Наречена от някой “Любовта”.

—

在我的梦想里，我只有你！
在我的爱心里，也只有你！
当你跟我在一起-
马上开心，很容易！
你是我的理想姑娘，
宝贝，我爱你！

***
小太阳，宝贝，
哥哥爱你每一天！
你是我的小天使，
你也爱我，是不是？

Аз обичам те, давам ти чувства,
Но дали ти ги чувстваш към мен?
И дали мислиш мойте покои
Или нечий Дворец, но студен!

Аз ти давах от своето тяло
Аз ти давам от свойта душа,
Но защо ли не искаш при мене,
Ти да дойдеш отново сега?

Защо все не мога да имам
Тази силната обич към друг,
Дето нищо не стори за тебе
Но получи те там или тук…

Защо губиш ме толкова често?
Защо мислиш, че толкоз’ съм лош?!
Защо някак не искаш да вярваш,
Че бленувам те ден аз и нощ?!

Аз се дадох на теб, не на други,
Аз потъпквах дух и душа
За да можеш да си щастлива
Знам за тебе аз ще умра!

—–

Сега те няма,а аз те желая
Бленувам нежните ръце,
Бленувам милата усмивка
И най-прекрасните нозе!

Копнея силно да прегърна
Едно божествено телце
Копнея да открия нежно
Момиченцето- моето сърце!

—–

Аз срещнах я, беше красива,
Неземна, вълшебна мечта!
А ти беше все там далече
ти - мъничка малка сълза!

Погледнах в очите красиви,
а те ме отнесоха в Рай,
Там нямаше твоите мили.
Тя беше сал’ там Господар!

А после събудих се бързо,
разбрах,че това е вид сън!
И казах ти итински, чисто
какво се случи навън!

И знаех - това ще последва
Ти, моята малка сълза
Ми каза - това е последна,
Наша обща Съдба!

Ти казваш - “Ти ме предаде!”
И може да е така.
Но, аз все още те искам-
Теб, мъничка моя сълза!

Аз искам твойте ръчички,
Аз искам туй мило сърце!
Аз искам и твойте очички!
Аз искам те, но ще умра!

===

Навън вали, намокри ни,
Но бяхме аз и ти!
Сега вали и мокри ни
Но няма ни, уви!

Мокри без дъжд,
Мокри от скръб,
Мокри от звездна шепа прах

Мокри едни,
Мокри сами,
Мокри от пясък,
не скърби…

Недей скърби, защото аз
Скърбя и вместо теб.
Недей плачи, защото аз
Изплаках дъжд за теб!

Сухи сълзи, сухи едни
Сухи и парещи, нали!
Те са от скръб, те са
от път, те са за тебе…Пак вали…
=====

Дъждът намокри мойто тяло,
Дъждът съблече моята душа,
Дъждът изкъпа ме изцяло,
Но не отмива в мен греха!

Дъждът е нещото, което
Ще дава живинка на теб!
А мене нека да удави,
И във студа да стана лед!

А после мънички частици,
Които в бодрата зора
Да бъдат твоята росица
Ти - цвете на една душа!

Аз чакам те да се завърнеш, да впия погледа си в теб
Аз чакам те да ме прегърнеш, да разтопиш сърцето-лед!

Аз искам те, ела по-бързо, за миг не се бави дори
Аз искам те, желая лудо живота си да споделим!

Аз моля те, не ме забравяй, аз тук съм-твоята мечта
Аз моля те, не съжалявай, че мен тогава ти избра!

Аз тука съм и бдя за тебе, къде си, как си, ти ли си?
Аз тука съм и пак ще бъда, а дойдеш ли, не си ходи!

——

Аз бях, но вече ме няма
А ти дали си още там?
Аз чакам да дойдеш отнякъде
Но оставам си комично сам.

И знаеш ли -помня ръцете ти,
Невинните нежни коси,
И помня лицето, нозете ти,
И нашите общи мечти.

Ти помниш ме, зная го, искам го
Но с кой си, къде си сега?
Едва ли туй има значение,
Помни сал’ едно - любовта!

——-
В небето беше - отрони се в дъжд
Малката капка - така, изведнъж…
И падна тя бързо в мръсната пръс
И после изчезна - пак тъй - отведнъж!

Изчезна и никога вече не БЕШЕ,
но само чрез нея лалето цъфтеше!

Не смея да ти кажа аз “Обичам те!”, защото слаби думи са за чувството у мен!
Не смея да целуна устните ти пламенни, защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна, прегръдките не ще покажат сладкия ми плен!
ОЧИ ОТ ТВОИТЕ АЗ БЪРЗО ЩЕ ОТВЪРНА, но ще горя, макар отвън да съм студен…
А толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой, един!
И ти да бъдеш моята принцеса,
А аз - твой верен ангел - Херувим!”

———-
НЕ виждам толите ти устни, не сещам нежните очи
НЕ правиш нищо да изглежда, че бил съм нежен с теб. Мълчи!
Мълчи и нищо не показвай, немей, не смей да изречеш,
Но, знай, че любовта ни вечна, не можеш ти да отречеш!
———–
Аз моля те - не отминавай!
Аз моля те - поспри за миг!!
Аз моля те - не наранявай
Душата изразена в този стих!!!

———-

Аз все те чакам да се върнеш, загледан в необята на нощта.
Аз моля се да ме прегърнеш, да сетя твоя дъх сега.
Аз знам, това не ще се случи, отдавна ти си вече ТАМ.
А аз безцелно ще се скитам ,във този свят недраг и сам.

Не мога друга да открия, остана ти една за мен
Не мога мислите да трия, които все държат ме в плен
Не мога никак да забравя очите, нежните коси
Eдва смъртта ми ще изтрие невинните за нас мечти.

———–

Искам да докосна косите ти, да впия нежно пръсти в тях.
А после да посегна към гърдите и да сторя с тебе грях.
И искам да целувам лицето ти, да усещаш мойта страст.
Да галя ръцете, нозете ти, да се топя във твойта власт