8. Казваш, че трябвало да се започне със символизиране. Ами то и Струнната теория си борави със символ. Защото онези нещица не са точно струните на китарата, домбрата или каквото там си представяме.

СЛЕДВА…

1. По принцип се смята, че мъдростта и философията са различни неща. Може да се приеме, че мъдростта е незадължителен компонент на философията, но философията е задължителен компонент на мъдростта.

2. Философията може в някои аспекти да е невербална. Ето затова не е винаги-и-всякога свързана със словото.

3. Вярно, че всичко си е релативно, но то това е същността на света. Релации, релативности. Ето защо и сборът от релативните понятия ни дава (вероятно) вярна картина за действителната същност на водата.

4. Водата е обект (течно състояние на “хаш-две-о”-то, с примеси от различни химични елементи) и няма как да й се създава философско понятие. Философските понятия, категории; философската понятийност не е за обекти като водата. А и водата няма социалност, псхологичност…Тя си е просто физико-химичено явление, та физиката и химията биха били достатъчни за изясняване на същността й. Философията може да се занимава с водата само опосредствено и в други връзки.

5. Талес не, че е имал по-различно понятие за вода. Тя за него си е било вода, но просто я е привидял като ПЪРВОЕЛЕМЕНТ; направил я е ОСНОВА на всичко. По същия начин Иван Танев Иванов смята, че иранците са основа на прабългарите, привиждат му се разни такива неща, но това не значи, че от тези приказки понятието му за иранските народи се е разширило - напротив - изпада в заблуда.

6. Да наричаш Битието вода (примерно) значи да свеждаш цялото към частта му. Това може и да създава нова понятийност, но не всяка понятийност е вярна. Като някой си направи религия, където Битието е не просто вода, а някаква фантастика - Бог, Богове, там понятийността е много по-богата, но и красивите, богати лъжи/заблуди са пак лъжи/заблуди.

СЛЕДВА…

“С голямо удоволствие показах, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, тюрко-алтайската етимология на редица думи от статията на Танев за детския език! Резултатът тук : http://kurultaev.com/?p=228

Ще продължавам неуморно да поправям всяка Иванчова грешка, за да се запознават младите и останалите читатели със СЪЩНОСТТА на прабългарщината, която е Алтайска (Лир-тюрко-алтайска).

Поздрави : Гесер Курултаев

“

Философията не е мъдростта. - Философията е исконността на словото и не е мъдростта - философията е любомъдрието. Общоизвестно е, дето около 600 г. пр. Хр. античният грък Талес, бащата на философията (т. е. да не приемаш доверчиво мъдростта), заявява, че всичко произхожда от водата. “Наивен материалист, пионер на рационалния подход! – Заключаваме. – Ех, колко сме напреднали оттогава!”… Но имаме ли основание за заключението си? И в какво сме напреднали? И какво понятие имаме днес за водата? Доколко сме рационални? Да, водата е питейната вода, 80% от телата ни, а също и химическата формула H2O, а може би водната жизнена среда, или пък корабоплавателният флуид, или охладителят на ядрените реактори… Какво е за нас водата? Да, тя е всичко това, но и нищо от него. Та доколкото всички тези определения за вода са функционални, то дотолкова във функционалния си разпад единното понятие за вода пропада, губи ни се. И че всяка от функционалностите е обяснима чрез всяка друга – това не възстановява понятийното единство, а установява тъкмо релативизъм. Единство, от което е останало само названието: вода… И все-таки имаме съзнание за водата, ала не ни се удава да го изведем, избистрим до понятие (слаби философи сме). А Талес именно е имал понятие за вода. (Притежавал? Понятието не се притежава – понятието се има.) Вода той не е наричал симулакрумично (нито дори метафорично) “водната субстанция” (що за призрак!) – вода той пряко (в aletheia) е звал битието: заявявайки, че всичко произхожа от водата. Ние, в технологичния си устрем (и напредък), сме пропаднали (бронирали сме се) в забрава (“скафандрите на забравата”) – относно разбирането: а то, за да бъде разбиране, следва да бъде разбиране покъм цялото. И, да, ето колко недостижим е за нас рационалният Талес, първият философ!.. Понятието за вода е сегрегирало и се е разпаднало по функтори. В какъв смисъл (екзистенциализъм!) Талес, бащата на философията, казва, че всичко произхожда от водата, т. е. “какво е искал да каже авторът” (ревностно ни забраняваха менторите в училище подобна нагласа)? Ето откъде бива да започне наново онтологията (учението за битието) – от символизиране, херменевтизиране Талесовото заявление, при отхвърляне актуалното му конвенционално, субстанциалистко, техно-наивистко, сенилно, функционално, просветителско възприемане. Всички останали пред-сократици представляват Талесови варианти… Философията обаче (освен в Талес) се корени (другите “начала” са просто митове, дисциплинарни трактати или “афоризми на житейската мъдрост”) и в още едно (нека не забравяме!) начало (слово) – резултиращия в т. нар. грехопадителна тема разказ, предисторията от датираната за около 1000 г. пр. Хр. и превратно озаглавена иудейска книга “Битие”. Философски предмет за схващане е общото (“Божието слово”), а общото е принципиалното (антипод на философското разбиране, разбирането покъм цялото). Двете страни на философията – да разбереш цялото (битие) или да схванеш общото (принцип)… Другото име на философията е “сотероархия”, спасяване към принципа. С паразитиращия върху елинизма (наложения от Александър Македонски посредством гравитиращата около Александрийската библиотека александрийска субкултура платонизъм) елинистичен иудаизъм (Филон Александрийски), през Юстин Мъченик -> Тертулиан -> Августин Блажени, сотероархията подмени едностранчиво философията. Самите философско-културални инициации на Александър (по сближение с Изтока) начеват под давление на морално-етическата (нравственическа, нежели нравова) закваска на Сократ, учител на Платон, учител на Аристотел, учител на Александър. В “Проблема на Сократ” (част от “Залезът на Боговете”) Ницше привижда у Сократа философкия изразител и вестител на упадналите гръцки нрави (“инстинкти”)… Принципиализмът (“метафизиката” – по Хайдегеровата жаргонна употреба покъм Аристотеловото означение) станал съдба на философията, а въпросът за битието потънал в забвение. Съдба, която се оттече в Марксовия утилитаризъм и Ницшевия волунтаризъм (края на историята на философията и началото, с Фреге, на “вечността” на, по ирония, т. нар. аналитична “традиция”). Понастоящем в академиите господства (съпровождан от неопрагматизъм, психоанализа и елитаристка либерална теория) философският кастрат “аналитична философия” (съумяха в последна сметка бюргерите да дискредитират официозно Хайдегер), макар искрица битийно осмисляне да блещука в лицето на младия философ Сантяго Забала (ученик на Ватимо, ученик на Гадамер, ученик на Хайдегер).

Сайтът на Сантяго Забала:
http://www.santiagozabala.com/

———————-

Methodius
personae@abv.bg