От ученическите години…
Аз и моята надежда.
Една надежда в мен се мята
На смъртно ложе тя лежи.
Отправил поглед в необята,
Ранен стоя аз от лъжи.
Очаква тя да се съвземе,
Но няма капчица-сълза,
Която тежкото й бреме,
Да снеме в утринна роса.
И няма някой да превърже
Отворената рана в мен.
Душата ми решително д върже
Със истината някой ден.
И тъй със моята надежда
Се борим бавно, час по час,
Щастие не ни поглежда,
Но вярата крепи ни нас.